Правните разпоредби на правото на застраховка срещу злополука са регламентирани в книга VII на Социалния кодекс. Всички лица, които имат немски трудов договор, се ползват със закрилата при злополука, при условие, че са изпълнени определени условия в тази връзка.
Всеки служител използва застраховката в случай на злополука, ако това се случи на работното място или по пътя към и от работа. Важно е да се направи разграничение между трудова злополука на работното място, пътнотранспортно произшествие и професионална болест.
Трудова злополука е всяко събитие, което застрашава живота или здравето на служителите и е довело до последствия. Причината трябва да произлиза от работната среда и да се е случила в работно време. Паузите се регулират по принцип от закона, дори ако застрахованото лице на път към столовата или ресторант се движи по път, който е извън пределите на фирмата, или пък отива у дома. За разлика от това, престоят в други помещения не се покрива от защитата против злополука. Ако някой е на път за да урежда лични неща, всяко едно произшествие не може да се води като трудoва злополука.
Заетите в домакинства или в областта на полаганаето на грижи са осигурени против трудови злополуки.
В контекста на темата за трудовата злополука, злополука по време на път основно се отнася до инцидент, който се случва на служителя по пътя към или от работното място.
Що се отнася до дистанцията, най-краткият маршрут не е непременно най-краткият път от дома до работното място. Той започва с напускане на входната врата на жилището на служителя и завършва с влизане на територията на фирмата. Застрахованият е свободен да избере безопасен, ясен, евтин и нерискован начин. Конкретно предпочетеният път трябва да служи изключително за придвижването към фирмата или от фирмата към вкъщи. Ако служителят напусне този маршрут по лични причини, например пазаруването или час при лекар, трябва да има предвид, че застраховката не важи за тези случаи.
Друго място или съоръжение се счита за отправна точка, ако служителят прекара повече от 2 часа там.
Кратките заобиколни пътища и прекъсвания са застраховани при злополука.
Професионалните заболявания се признават в рамките на една процедура и се регулират от Наредбата за професионалните заболявания (BKV). Решението за класифициране на болестта като професионална болест и за обезщетение се взима от професионалното сдружение (Berufsgenossenschaft).
Това са заболявания, които се взимат предвид поради различни неблагоприятни последици за здравето и от които застрахованите страдат заради професионалната си дейност. Типични примери са някои химикали, физическо усилие, натоварване, тежки товари и обстоятелства, свързани с работата, като шум или прах.
Кой носи отговорност при произшествие: Застраховкатa срещу злополука или работодателя?
Застрахователните вноски са задължение на работодателя. Застраховката за злополука по закон обаче се организира от съответните професионални асоциации, а вместо обезщетение при болест се касае за обезщетение при нараняване. Сумата в този случай е 80% от договореното брутно възнаграждение.
За осигурените лица защитата от злополука е безплатна. Работодателят докладва за произшествието си на компетентния застрахователен орган и изплаща пълната сума.
Изчислената вноска, която е разделена на процентна база на фирмата и на наетото лице (пропорциите са определени със закон), се изплаща на здравната каса. При заболяване влиза в сила законът за продължаване на изплащане на възнагражденията на служителя при такива случаи. Размерът на вноската възниква при всяка трудова злополука с право на обезщетение при нараняване след шестата седмица. Ако неработоспособността надхвърля по-дълъг период от време, професионалното сдружение е задължено да плаща пенсии през целия живот.
По правило докладът за злополуката трябва да бъде предаден на фирмата. Или в текстова форма, или на уеб сайта на професионалното сдружение като онлайн доклад за злополуки. Докладът трябва да бъде придружен от писмено становище на лекаря.